„Не-другото” при Николай от Куза

Творчеството на Николай от Куза гравитира около няколко взаимно проникващи се теми, имащи хоризонта си в питането за Бога. Това са: идеята за ученото незнание, неоплатоническото схващане за единното и идеята за съвпадението на противоположностите.  Николай от Куза се стреми да се занимава с „непостижимото, в чиято простота съвпадат противоположностите”, както и с „начина на познание, подобаващ на това непостижимо”.[1]

Николай от Куза

Николай от Куза

За Николай от Куза е несъмнено, че Бог съществува. По думите му, отстрани ли се Бог, нито ще съществува нещо, нито то ще може да бъде познавано.[2] Вниманието на Кузанеца е насочено към това, как да бъде направено по-адекватно мисленето и говоренето за Бога.

В произведението си „За не-другото” той назовава Бога „не-другото”. Николай от Куза смята, че това понятие доближава най-много същността на Бога без обаче да я постига. Ето защо, не-другото ще бъде разгледано от перспективата на разбирането за спецификата и обхвата на познанието, идващи от определеността на човешкият ум.

Николай от Куза твърди, че Бог е непостижим за човешкото познание.[3] И за Бога се знае, че е, но не и какво Той е[4] Това обаче не означава, че за Него не бива да бъде мислено и говорено. Николай от Куза твърди, че не-другото е абсолютно понятие, видимо за ума, ала непостижимо по друг начин.[5] То се явява граница и цел на човешкият ум, чието битие е конституирано и нормирано от него.

Според Николай от Куза какво човек може да знае ще се открие, едва когато се разбере начина, по който не-другото определя себе си и всичко останало.[6]

Кузанецът пред-полага абсолютния максимум и абсолютния минимум като съвпадащи при Бога. Съществено е да се отбележи, че според Николай от Куза, а Аристотеловия логически инструментариум не е подходящ за изследването на истината, защото чрез него не може да бъде мислено действителното съвпадение на противоположностите.[7]

Една от причините Николай от Куза да се застъпва за действителното съвпадение на противоположностите, някои изследователи откриват в обосноваването абсолютната мощ на Бога, за който няма нищо невъзможно.[8] Той разгръща и сгръща всички неща. В книгата „За ученото незнание”, проблемът за абсолютното единство, съдържащо в себе си всичко[9], е пространно разгледан. Абсолютното единство от себе си разгръща съдържащото в себе си като събрано и просто.[10]

В абсолютната големина, Бог се открива като единство, равенство и връзка.[11]На първото единство се противопоставя единството на множествеността. То бива извеждано по непостижим начин от абсолютното единство, и се нарича универсум.[12] Универсумът, според него, разгръща абсолютното в „рамките на вида”.[13] Ето как чрез разгръщането към абсолютното битие се „добавя” конкретното. Това позволява сътворените неща да се разглеждат като безкрайно различни от своят Създател[14]. Както и създава за човешкия ум непреодолима пропаст да постигне Бога в неговата същност.

Бивайки положен в сътворения свят, човешкият ум[15] се възприема като образ на божествения първообраз. Николай от Куза твърди, че Божественият ум е формата на реалния свят[16], а човешкият – на разумно пред-полагания. Затова човек произвежда мисловни предмети, които представляват явяващите се образи на божествените творения.[17] Поради това обстоятелство, човешкото познание се занимава само с образа или другостта. А тя винаги допуска повече или по-малко. Заради това всяко познание, бивайки сравнително[18], се ползва от помощта на пропорцията.[19]

Човек не може никога да познае абсолютната истина, защото неговата мисловност е винаги в релация. [20]  Според Николай от Куза, винаги е налична дистанция между мислещият и неговия мисловен предмет.[21] Между другото, Кузанецът смята, че човешкият ум разграничава отделните неща по род, вид, време, място и други условия, но никога не достига до същността на тези неща.[22]

В този ред на мисли, човешкото познание може да бъде единствено някакво предположение за подобното на истината.

Познанието е извървяване на път, който има за свой хоризонт истината. Същинската истина на всички неща както и тази на човешкия ум е само при Бога. Мисленето при Николай от Куза е своеобразна непрекъсната диалектика, която интелекта разиграва. Тя никога не достига до едно крайно и удовлетворително положение.[23] А „резултатът” от това търсене на ума е някакво приближение до истината. [24]

Понятийното познание, характеризиращо се с една същностна неопределеност, остава повече или по-малко на повърхността. С помощта на метода на приближение човек може да се докосне до истината за отсамния и отвъдния свят. Но метода трябва да е съпътстван от ясното съзнание за безсилието на понятията, с които се борави, пред последната действителност.[25] Знаещото незнание бива убедено, че „пропорционално познатият предмет се губи в мрака на безкрайното.”[26]

За Николай oт Куза „всяко усилие на човешкият ум трябва да се насочва към онази висша простота, в която съвпадат противоположностите. Единството на противоположностите, което по същество остава непознаваемо,  става по-разбираемо чрез математически сравнения.[27] С тяхна помощ Николай от Куза показва как дори сигурното, съдържащо се най-вече в математиката, е непостижимо в безкрайната му пропорция.[28] Така например, в безкрайността безкрайната линия притежава присъщото на крайната линия, но във възможност.[29]

Понеже Бог не може да бъде схванат от интелекта, Той трябва да бъде доближаван символично.[30]

Според Николай от Куза, „не-другото” е името, което е най-подходящо за обозначаване на божествената действителност. То е и пределното, до което може да се достигне в отнасянето към Бога.

Интересно е, че за Николай от Куза, отрицанието в мисленето предшества утвърждението.[31] Отрицанието за него е такъв принцип на утвърждението, че ако бъде премахнато то, премахва се и самото утвърждение. Отрицанията, според мислителя, насочват погледа към каквото.[32] И може би не случайно е, че  Бог – първият по битие – Николай от Куза, нарича „не-другото”.

В този ред на мисли, по отношение на Бога се достига до това, че Той е, без да може да се знае какво е. Николай от Куза твърди, че в произведенията си се позовава на Дионисий Псевдо-Ареопагит и по-конкретно е повлиян от неговата мистическа теология.[33] В апофатическата традиция дори негативните предикати, които искат да изкажат превъзходството и неповторимостта на Бога, по никакъв начин не обозначават самата божествена същност. Използваните характеристики не се изказват според самия предмет[34] и по този начин не казват какво Бог е. Трябва да се отбележи, че не-другото не обозначава божествената същност, а насочва човешкото същество към Нея.

Би могло да се привиди, че не-другото, бивайки пределното, до което може да се доближи мисленето, се явява и условие за възможността на това мислене. Но едва ли е уместно да се говори за не-другото единствено като някакъв принцип създаващ единството на интелекта. Не-другото препраща към  реалността,  в която човешките същества са положени, но и пред която са изправени в мисленето си.

Ала резултатът от мисленето за самата тази тоталност, която е Бог, е противоречив. Бог не може да бъде описан със средствата на човешкия разум, защото поради спецификата на човешкото мислене, Бог би се оказал ограничен. Но Той и не може, да не може да бъде мислен, ако представлява някаква тоталност. Ако не може да бъде мислен, Той няма да е тоталност, защото няма да се явява в сферата на мисленето. Не следва ли от това, че тоталността, за да е такава, каквато следва да бъде, за нея, едновременно трябва да може и да не може да бъде правено познавателно отнасяне? Оказва се, че не-другото се познава както чрез знание, така и чрез незнание.[35]

Както беше споменато, със средствата на разума, божествената същност не може да бъде постигната. Но е възможно, чрез някакво подобаващо име, човек да се доближи максимално[36] до умонепостижимото.

Как, обаче, е редно да се спекулира за не-другото? Ако в сферата на контингентното нещата се намират в отношения едно спрямо друго, а не-другото, като стоящо над тях, се отнася към всички тях, не е ли уместно да се твърди, че не-другото наподобява нещо като релация на релацията?

Едва ли, защото както в своята математика така и в сферата на метафизиката Николай от Куза се стреми да покаже как не-другото и другото не са противопоставени[37] и не се намират във взаимно отношение. Не-другото, разбрано като неограничено от нищо, няма на какво да е друго.[38] В този смисъл, ако в не-другото има някакво „друго”, отречено с частицата „не”, не означава, че не-другото е някаква логическа релация.

Бивайки безгранично, не-другото е различно от биващите неща, които по отношение на останалите биващи, са „нещо друго”[39]. Но тогава то не е ли тяхно друго? Не, не е, защото то следва да се разбира като „преди другото”.[40] При Николай от Куза всяко едно, което е определено като друго, е предпоставено онтологически от не-другото.[41]

Но ако не-другото не е друго на сътворените неща, то то не би ли било същото като тях?

Получава се, че не-другото, от една страна е не-друго, защото не е и не може да е друго на каквото и да е, от друга страна, то е не-друго с акцент, че не е друго, т.е., че е „същото”. С уточнението, че ако Бог присъства във всичко, то самите неща не са Бог.

Ето как за Николай от Куза символичното име на Бог – не-другото прави въможно мисълта да бъде насочвана както към трансцедентността на Бога, така и към Неговата иманетност.[42]

Не-другото не е някаква релация, защото отношенията произтичат от човека като мислещ благодарение на спецификата на неговият ум. А и вероятно, защото за интуицията на Николай от Куза в неговите търсения не е привично да тръгне в размишленията си от отделното нещо, а от Бога като не-другото, което е принцип на единното, а единното от своя страна, е принцип на едното и многото.

В познавателен план, не-другото служи като символ, насочващ към Този, който е отвъд всяка спекулация, сетива, разум и интелект.[43] То, бивайки пределното пред-полагане извършвано от човешкият ум, се явява изходната позиция за мистическото съзерцание на Бога. В този смисъл, не-другото е онова, което насочва към първоначалото на всички неща.

 *** 


[1] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 359.
[2] Николай от Куза, За не-другото, ЛиК, 1998, 13.
[3] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 361.
[4]  Jasper Hopkins, Introduction, in: Nicholas of Cusa on God As Not-Other: A Translation and an Appraisal of De Li Non Aliud, University of Minnesota Press (May 4, 1979), 6.
[5] Николай от Куза, За не-другото, ЛиК, 1998, 73.
[6] Николай от Куза, За не-другото, ЛиК, 1998, 10.
[7] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 358.
[8] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 46-47.
[9] , Е., Бьонер, Ф., Християнската философия, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1994, 491.
[10] Жилсон, Е., Бьонер, Ф., Християнската философия, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1994, 491-492.
[11] Пак там – с.491.
[12] Пак там – с.491.
[13] Пак там – с.492.
[14] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 42.
[15] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 55.
[16] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 359.
[17] Пак там – с. 359.
[18]„За неизвестното обаче всички, които дирят истината, съдят съразмерно, като го съотнасят в сравнение с нещо предварително известно, така че всяко изследване, служещо си с метода на съотнасянето, е сравнително.” (Николай Кузански, За ученото незнание, , С., 1993, 30.)
[19] Николай Кузански, За ученото незнание, С., 1993, 31.
[20] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 39.
[21] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 42.
[22] C. L. Miller, Nicolaus Cusanus, Stanford Encyclopedia of Philosophy (10 July 2009)
[23] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 360.
[24] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 36.
[25] Жилсон, Е., Бьонер, Ф., Християнската философия, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1994, 490.
[26] Пак там – 491.
[27] Пак там –  с.491.
[28] Пак там –  с.491.
[29] Пак там –  с.496.
[30] D. Moran, Nicholas of Cusa (1401-1464): Platonism at the Dawn of Modernity, in D Hedley and S Hutton (eds.), Platonism at the Origins of Modernity: Studies on Platonism and Early Modern Philosophy (Springer, New York, 2008), 18.
[31] Николай от Куза, За не-другото, ЛиК, 1998, 83.
[32] Пак там –  с.91.
[33] Pauline Moffitt Watts, Nicolaus Cusanus: A Fifteenth-Century Vision of Man (Studies in the History of Christian Traditions), Brill Academic Publishers (June 1982), 48.
[34] Каприев, Г. Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система, Изток-Запад, 2010, 70.
[35] Николай от Куза, За не-другото, ЛиК, 1998, 23.
[36] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 366.
[37] Jasper Hopkins, Introduction, in: Nicholas of Cusa on God As Not-Other: A Translation and an Appraisal of De Li Non Aliud, University of Minnesota Press (May 4, 1979), 16.
[38] „Другото не му е противоположно”, защото дължи на не-другото това, което е друго. (Николай от Куза, За не-другото, ЛиК, 1998, 19-20.)
[39] Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, С., 2002, 366.
[40] Пак там – с.367.

[41] Clyde Lee Miller, Reading Cusanus: Metaphor and Dialectic in a Conjectural Universe (Studies in Philosophy and the History of Philosophy), Catholic University of America Press (September 2002), 186.

[42] Clyde Lee Miller, Reading Cusanus: Metaphor and Dialectic in a Conjectural Universe (Studies in Philosophy and the History of Philosophy), Catholic University of America Press (September 2002), 180.

[43] Jasper Hopkins, Introduction, in: Nicholas of Cusa on God As Not-Other: A Translation and an Appraisal of De Li Non Aliud, University of Minnesota Press (May 4, 1979), 16.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

средновековната философия

сайт на Института за средновековна философия и култура - София

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d bloggers like this: