търся те

11/09/2013 § Вашият коментар

търся те между редовете. търся себе си при теб. между редовете е бяло. между редовете проблясва нищото. кой е написал този текст? преди си мислех, че го разбирам. сега виждам думи, подредени в изречения и толкоз. мислех, че животът е разказ, който ние пишем. колко банално – да пишеш историята на своя живот. нима някой ще я прочете? нима някой се интересува от това, което ти ще наречеш „история на твоя живот“? ако имах история на живота си, смислен разказ, наратив…бих го разказала на теб. бих ти го поверила, защото той би бил най-ценното, което притежавам, ако въобще нещо човек може да притежава. относно притежанието – то е илюзорно. общоизвестно казване, но защо да не го припомня. човек (о, как звучи – „човек“!) не притежава нищо друго освен възможности, докато е жив, но и тях и има във възможност, така че е пресилено да се каже, че ги има. а когато ги осъществи, те вече не му принадлежат. отплеснах се. тръгнах от това, че те търся, покрай това, че търся себе си. по пътя се натъкнах на безспирния поток на изтичащото време. чудя се, какво означава нещо да има „същност“? какво е онова, което хората наричат същност на дадено нещо? ако аз те търся, то не би ли следвало да търся същността ти, защото ти трябва да си тази същност. какво намирам? не намирам никакви същности. много често се сблъсквам със собствените си отражения. има ли път към теб? да, ние говорим, разбираме се някак. но копнежът по теб, не е ли желанието да бъда теб, да се слеем във вечността, да няма теб и да няма мен? да сме едно. Единното на Плотин. какво ще да е то? нещо отвъд същността, отвъд определеността. докато има „мен“ и „теб“ я има определеността и ние сме си „други“. копнежът иска да превъзмогне това разделение. копнежът е единящ. търся те между редовете, защото там няма слово. там е възможността за него. търся себе си там, понеже думите представят  донякъде осъзнатата представа за мене си. а аз съм отвъд думите, където няма аз. там и ти и аз сме едно.

Реклами

KATATONIA – Evidence

11/09/2013 § Вашият коментар

мислите

11/09/2013 § Вашият коментар

музиката да ме носи над мен, над моите ограничени представи – ето го блаженството. обичам да бъда събудена от някой случаен тон. тоновете отключват демони. а демоните творят, те изкривяват света, но го правят красив. обичам да се оставям на бълнуването, на вълнуването на мислите, които ме захвърлят далеч от мен и понякога ме връщат като друга, винаги друга. мислите са колебанията на един разстроен ум.

Той позира и пред André Kertész

25/06/2013 § Вашият коментар

Той позира и пред André Kertész

Where Am I?

You are currently browsing the Uncategorized category at alexandra dokova.

%d блогъра харесват това: