.

23/02/2013 § Вашият коментар

разминаваме се, винаги. имахме бъдеще! липсва ни настояще. къде са миговете? ти ли ги взе? защо отнесе със себе си спомена? къде си ти? не те усещам. не те вдъхвам. разпиляхме се. разредени сме вече, когато се срещаме. мъгляв е погледът ти, няма те в него. но ти не се криеш. ти не си тук. защо те търся там, където никога не си бил? да. този сън беше по-истински от кошмар. ние действително бяхме. и никога не се връщаме. ще си въобразим, че си спомняме. отминалото не се съживява. паметта не е всесилна. тя поражда образи и призраци. тя се храни с измислици. аз те измислих.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading . at alexandra dokova.

meta

%d блогъра харесват това: