Понятието за философия в книгата „Що е философия?” на Жил Дельоз и Феликс Гатари

15 февруари, 2012

 „Борбата с хаоса е само инструмент на по-дълбоката борба срещу мнението, тъй като нещастието на хората идва тъкмо от него.”

Настоящият текст се спира на един от централните проблеми, разгърнати в книгата „Що е философия?” на Жил Дельоз и Феликс Гатари, а именно – към това какви са възможностите и задачите на философията. Поставя се акцент върху идеята за различието и неговите импликации във философията. Освен това, в тази работа се показва, че книгата „Що е философия?” е едно типично за постмодерния [1] стил на мислене произведение, в което се откриват характерните за това интелектуално течение моменти. Затова се прави опит за „четене” на тази книга на Дельоз и Гатари със съзнанието за контекста, в рамките, на който тя се появява.
 

Като основен мотив в „Що е философия?”, се откроява съпротивата срещу пагубния вкус към единството и уеднаквяването. В съзвучие с водещия принцип на Постмодерността – да се удържат и признават различията – Дельоз и Гатари остро се противопоставят на „вертикалния” тип философстване, който се асоциира с големите универсални концепции, характерни за Модерността. Книгата, „Що е философия?” се концентрира върху изясняването на понятието „философия” и поставянето на философията в контекста на понятията „наука“ и „изкуство”, разгледани в същото произведение. Основно пред-положение, споделяно в този философски труд е, че това, което е реално, е конструирано от мисленето или е създадено от човека, тръгва от хаоса със задачата да му се противопостави.

Съчиненията на Жил Дельоз

Жил Дельоз

Жил Дельоз

Произведенията на Дельоз могат да се разпределят в няколко големи групи – такива посветени на определени автори (става въпрос за интерпретаторска работа върху идеи на Бейкън, Спиноза, Лайбниц, Хюм, Кант, Ницше, Бергсон, Фуко и на писатели като Пруст и Кафка), произведения концентрирани върху определени концепти (това са например „разаличие”, „чувство”, „случай”) и такива, писани във връзка с някаква централна за него тема, какъвто е случая съчинението „Що е философия?”, написано съвместно с Феликс Гатари, чиято основна тема, както недвусмислено е подсказано в заглавието, е философията.

Задачите пред философията

Каквиса задачите на философията според Дельоз и Гатари? Те твърдят, че това, което философията е длъжна да прави, но което не винаги е успявала да стори, е да се бори с „хаоса” в качеството му на „неразличена пропаст” или на „океан на еднаквостта”.[2]

Борбата с хаоса е инструмент за борбата срещу мнението, тъй като нещастието на хората идва именно от него. Това, което прави мнението толкова опасно. е вкуса към единството и уеднаквяването, които то неминуемо донася със себе си.[3]

Критика на „вертикалния” тип философстване

Един от основните проблеми на „вертикалния” тип философстване, според Дельоз, е прокарването на разграничителна линия между света на видимото и този на същността, от където и произтича положението, че истинността на идеята се отделя от действителността, към която тази идея се отнася и освен това се предпоставя, че съществуват някакви истинни (ценностно натоварени) положения. Дельоз и Гатари смятат, че дадено понятие има ценност с оглед на несравнимата си позиция и също със собственото си създаване. Едно понятие се натоварва със същата ценност, както и всяко друго такова.[4]

Подобна постановка напомня на Ницшевата идея за „продуктивната несвоевременност“. Тя се изразява в изявяването на идеи и програми, които не са в крак с времето и като такива, превръщат в проблем очевидното за момента. Тези мисловни програми биха могли да принадлежат и на някое отдавна отминало време. Същественото тук е, че от гледна точка на такъв подход, не се допуска произнасянето на присъда за тяхната правомерност или неправомерност, защото не се предпоставя съществуването на обективно добро (или каквито и да било обективни ценностни положения). Единствено легитимни са субективните ценности или различия.

Постмодерната мисъл и „философия на различието“ 

ризома

ризома

В този ред на мисли е добре да се спомене, че изследователите на творчеството на Дельоз, наричат разработваното от него философстване – философия на различието. Тя допуска плурализъм в гледните точки именно, защото не изгражда йерархичен модел, в рамките, на който някои понятия да стоят „по-високо” от други. Плуразлизмът, обаче, не означава произвол. Постмодерното философстване не се застъпва за изграждането на случайни мозайки от идеи и методи. В рамките на тази мисловна парадигма се поставя акцент върху необходимостта от многообразието на гледните точки и подходи. В този смисъл, мислителите определяни като постмодерни, поставят въпроса за комплексния характер на проблемите и хоризонтите, стоящи пред съвременната философия. Ключово разбиране, споделяно от постмодренистите е допускането за разглеждане на всяка една вътрешно единна мисловна позиция. Подобна визия неминуемо влече след себе си следната задача: всички отговарящи на това условие концепции, би следвало да бъдат поставяни под въпрос, което ще рече, че дадената мисловна постройка, трябва да може да отговаря на всевъзможни въпроси, произтичащи от всякакви възможни вътрешнопоследователни перспективи.

Хегеловата мисловна система – „философия на идентичността“

Философската мисъл може да е продуктивна, само тогава, когато не е ориентирана към порядъка на идентичността. Пример за радикално вертикализиране на философското пространство, е проектът на Хегел, който се явява и връх сред философските построения, целящи постигането на идентичността. „Пътят”, извървяван от Духа, е път на все по-нарастваща определеност, в която различията се примиряват, и в това безконечно снемане, се върви към абсолютната простота и еднаквост (в себе си и за себе си).[5]

Краят на големите проекти на Модерността

Като водещ мотив на Постмодернизма, към което мисловно течение е редно да се отнесе творбата на Дельоз и Гатари „Що е философия?”, се откроява разобличаването на големите универсални концепции, характерни за Модерността. Това разобличаване, разбира се, се случва на всички нива. На мястото на универсалните концепции на Модерността, касаещи природонаучната, техническата, икономическата, социологическата и хуманитарната сфери,  привържениците на постмодертното мислене се застъпват за плурализма в различните сфери на човешкия живот. Плурализмът се изразява в свободата на създаване на връзки между идеи, независимо от това дали те са се появили в различни времена и обстоятелства.

Философията като конструктивизъм (Дельоз и Гатари)

Дельоз и Гатари

Дельоз и Гатари

В „Що е философия?”, Дельоз и Гатари определят делото на философията като конструктивизъм. Конструктивизмът, в случая, се основава на създаването на понятия и очертаването на план на иманентност.[6] Чрез конструктивизма се обединяват абсолютното и относителното, доколкото всяко създаване, независимо дали е в сферата на философията, науката или изкуството, е известна конструкция върху известен план, който ѝ придава самостоятелно съществуване.[7] Философията, редом с науката и изкуството, прекосява хаоса и му се противопоставя.[8]

Не съществува трансцендентна реалност

Основна предпоставка на разгърнатата в „Що е философия” концепция е, че явяващият се субективен човешки свят е единственият съществуващ свят, който свят се гради с човешка намеса.  По думите на Дельоз и Гатари – не съществува нищо отвъдно на този свят, като например някакъв „свят на идеите”. Илюзия за отвъдното идва от характера на самото мислене. В пределите на човешкото мислене като форма на самата реалност (план на иманентност) се конструират понятия, които неминуемо се отнасят към плана на иманентност като към нещо друго. Те се проектират на неговия фон и това може да създаде грешната представа, че плана на иманентност е някаква транцендентна реалност. Понятията са събития, докато планът на иманентност е хоризонта на тези събития. Той е абсолютен хоризонт, доколкото е независим от всеки наблюдател.[9] В пределите на самото мислене се създават и полагат различията. И това е така, понеже не съществува трансцендентност.[10]

Философията  и създаването на понятия

От такава една перспектива, понятието не се мисли от тях като нещо дадено, а като нещо създадено. То не е формирано. Понятието полага самото себе си в самото себе си. Понятието е самополагане [11](колкото повече то е създадено, толкова повече то се самоположено). Функцията на философията е в това да създава понятия. Със самото това действие обаче, тя не превъзхожда останалите начини на мислене – „съществуват много други начини на мислене и на създаване, толкова много други начини на образуване на идеи, за които изобщо не е необходимо да преминат през понятията”.[12]

Философията има нужда от „не-философия”, която да я обхваща. Необходимо е „не-философското“ разбиране. По подобен начин стоят нещата с изкуството и науката (те също се нуждаят от „не-изкуство” и „не-наука”). Когато планът на философията се разглежда независимо от заемащите го понятия, или по друг начин казано – когато се прави опит той да се мисли сам по себе си, тогава планът на философията е „пред-философски”. 

Това, в което се крие силата на философията е, че тя има претенцията да твърди, че може да схване нещото такова каквото е (конструирано). А то е нещо определено, доколкото се различава от всичко останало – философията трябва схваща нещото в неговото различие от това, което не е, а не трябва да го схваща с оглед на подобието му.[13]

Необходимостта от разглеждането на природата на понятието

Дельоз и Гатари смятат, че философите не са се занимавали достатъчно с природата на понятието, в лицето му на философска реалност. Те са убедени, че е разглеждането му като известно познание или представа, което е предварително дадено [и намира обяснението си в човешките способности, които са в състояние да го формират (абстракцията и обобщението) или могат да го приведат в употреба (съждението)], е неправилно.[14] Мнението е съвкупност от асоциирани идеи и затова Дельоз и Гатари толкова остро му се противопоставят.[15] Предстои да бъде хвърлен поглед върху тяхното разбиране за понятие., за да се разбере, защо те отхвърлят толкова остро мнението.

Понятието е фрагментарно цяло

Понятието се дефинира като фрагментарно цяло. Понятието се състои от компоненти, които го дефинират. То, от своя страна, тотализира своите компоненти. Не съществува понятие със само един компонент, както и понятие, под което се подвеждат всички възможни компоненти.  (Понятията се различават количествено едно от друго).[16]

Понятието е  съ-битие

Понятието непрестанно „пробягва” компонентите си съобразно реда. Дельоз и Гатари казват, че понятието е в състояние на прелитане по отношение на компонентите си.[17] То е безтелесно, няма пространствено-времеви координати (а интензивни ординати), няма енергии (има напрежения), понятието е чисто съ-битие. „Понятието се дефинира чрез неделимостта на краен брой хетерогенни компоненти, пробягвани от точка, която с безкрайна скорост осъществява абсолютно прелитане”. Не се регистрира  движение, а нещо като интензивно трептение. Всяко понятие се състои от компоненти посредством, които се дефинира. Говори се за  „цифра на компонентите”, количествена определеност, и „шифър” на понятието. Както беше отбелязано по-горе – понятие, което притежава всички възможни компоненти – няма. Ако имаше такова, то то щеше да представлява хаос.[18]

Понятието е точка на съвпадение

Всяко понятие препраща към други понятия – не само в рамките на историята си, но и в рамките на своето ставане. (Понятията не са създадени от нищото.) Компонентите на понятието могат да бъдат разглеждани също като понятия. Така понятията продължават до безкрайност.[19] Понятието е точка на съвпадение, на натрупване на неговите компоненти.

Отношенията в рамките на понятието. „Ендо-консистентност” и  „екзо-консистентност” на понятието

Отношенията в „пределите“ на понятието са отношения на подреждане. Съответно – компонентите на понятието са вариации подредени съобразно съседството им. Подредба на компонентите по зони на съседство се нарича хетерогенезис. Понятието придава на компонентите (в себе си) си неделимост. Компонентите на понятието са различни, хетерогенни, но неотделими. Всеки компонент е „частично покритие”, „зона на съседство”, „праг на неразличимост спрямо друг компонент”.

Така понятието има „ендо-консистентност” (Определя се от зоните, праговете или ставанията, в които се припокриват различните компоненти и от неделимостта.) и „екзо-консистентност” (То се свързва и с други понятия). Понятията са вибрационни центрове – всяко едно в самото себе си и едни спряно други.[20]

Понятието като целокупност от неделими вариации

Понятието пробягва с безкрайна скорост своите компоненти, защото мисълта оперира с безкрайна скорост. Понятието се явява един мисловен акт. Ала понятията се различават, затова тази безкрайна скорост, трябва да варира в своя интензитет – тя следва да е „малко по-голяма или малко по-малка”. По този начин се обяснява недискурсивността на понятията.

„Понятието е целокупност от неделими вариации, която се произвежда или конституира върху плана на иманентност, доколкото последният прекроява хаотичната променливост като заедно с това ѝ придава консистентнст”.[21]

„Вкусът“ към добре направеното понятие

Дельоз и Гатари различават (по природа) три инстанции, които наричат Разум, Въображение и Разсъдък. Разума се свързва с очертаването на плана на иманентност, Въображението – с изобретяването на концептуални персонажи, а разсъдъкът със създаването на понятия. Нито един от тези елементи не се дедуцира от другите. Трите инстанции са разположени една в друга, без да са от едно и също естество. Съществуват съвместно и трайно, без да изчезват една в друга.[22] Трите дейности, (образуващи конструкционизма) безспирно не сменят една с друга, прекрояват се взаимно, сменят реда си – едната предшества другата и обратно. За тях се знае, че: едната се свежда до „създаването на понятия като възможности за решения”. Другата – до „очертаването на план и движението върху него като условия на проблема”. Третата – до „изобретяването на персонаж, в качеството му на неизвестна величина на проблема.Целокупността на проблема се състои в това да се „конструират другите два, когато третият е в ход”.

Това, което се проявява като „философски вкус” е т. нар. любов към „добре направеното понятие”. За да има добре направено понятие се извършва определен тип модулиране – „концептуалната активност има предел не в самата себе си, а само в другите две дейности без предели”.[23] Има нещо като правило за съответствие между трите различаващи се по природа инстанции, което Дельоз и Гатари наричат Вкус. Вкусът се явява тройната способност  на „все още неопределеното понятие, на все още неясното състояние на персонажите, на все още прозрачния план”.[24]

Преценяване на понятията с оглед на проблемите

Понятията във философията се създават в зависимост от проблемите, които се „преценяват като зле видени или зле поставени”.[25] Всяко понятие препраща към известен проблем или проблеми. Без тези проблеми понятието не би имало смисъл. Тези проблеми се проясняват „само според разрешаването си”.[26] Така понятията могат да бъдат преценявани само в зависимост от проблемите, на които отговарят и от плана, върху който се разиграват. (Затова и всяко понятие има „история”. То притежава късове или компоненти дошли от други понятия, отговаряли за други проблеми, предполагали (пробягвали) други планове на иманентност.) 

Що е философия?

Задачата на философията е в създаването на понятия. „Всеки път, когато съществува място и време за създаване на понятия, операцията, която ще задейства тези възможности, винаги ще се нарича философия или, което е същото, не ще се различава от нея, дори ако ѝ бъде дадено друго име”.[27] Философията създава фрагментарни цялости, не схождащи едни с други. Тя представлява някакво могъщо цяло, което от своя страна не е фрагментарно, макар да остава отворено. Единното цяло, наричано философия, обхваща всички понятия върху един и същи план.[28]

Философията не се вдъхновява от „истината”. Философията не се свежда до някакво знаене. Това, което определя успеха на философията, са категории като тези на ИнтереснотоЗабележителното или Значимото.[29] Мисълта, бивайки положена „хоризонтално” оперира със собствените си понятия и норми. Тя създава съ-битие в мисълта. Затова философията според Дельоз и Гатари е ориентирана към нестабилността на различията.


[1] Постмодернизма може да се разглежда като културна и интелектуална ситуация, която съответства на глобалното общество и в известен смисъл заменя модернизма (в неговия класически и некласически вариант). За идеология на постмодернизма не би било адекватно да се говори доколкото в неговите принципи заляга категорично отрицание на тоталитарния избор. По-скоро  е адекватно да се говори за постмодернизъм като за някаква тенденция, която намира отражение във всички форми на културата. Във връзка с принципа на плурализма, в сферата на историческото се отхвърля прогресисткия модел, според който има някаква предначертана цел към която се ориентира общото мисловно движение на човечеството. Съответно, от подобна перспектива, такъв род мислене, в която и да било област на културата, включително и философията, е неприемливо. (Г. Каприев/О. Георгиев, Философия, ЛиК, 2001.)

[2] Дельоз, Ж., Гатари, Ф., Що е философия?, ИК „Критика и хуманизъм”, София, 1995, 352.

[3] Пак там, 351.

[4] Пак там, 56.

[5] Друг въпрос е, че за да може да се осъществи постигането на тоталността, чрез осигуряващия систематичността диалектически ход, Духът се само-предпоставя, погазват законите на формалната логика.

[6] Пак там, 63-64.

[7] Пак там, 42.

[8] Пак там, 352.

[9] Пак там, 65.

[10] Пак там, 360.

[11] Пак там, 25.

[12] Пак там, 20.

[13] Тук става въпрос за разлика, която не е нито пространствена, нито времева, доколкото Дельоз се придържа към концепцията, че времето и пространството са категории, който човек приписва на нещата.

[14] Пак там, 24.

[15] Пак там, 352.

[16] Пак там, 29-30.

[17] Пак там, 39-40.

[18] Пак там, 21-22.

[19] Пак там, 37.

[20] Пак там, 44.

[21] Пак там, 354.

[22] Пак там, 137-138.

[23] Пак там, 131.

[24] Пак там, 130-131.

[25]  Пак там, 33.

[26] Пак там, 31.

[27] Пак там, 20-21.

[28] Пак там 63.

[29] Пак там, 140.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: