Съществува ли свобода в природата? (Нютон и Лайбниц)

бележки

Наличието на природни закони не е непременно израз на една детерминистична нагласа. Подобна, би могла да бъде търсена в механистичния тип физика. Случаят с Нютон[1] и Лайбниц не е такъв. Във връзка с идеята за „сили“ дори може да се говори за „динамиката на Нютон“, макар че в своя първи систематичен вариант, динамиката като дял от физиката е налице при Лайбниц.

Позицията на относителността се фокусира върху зависимостите между даденостите в природата. Като задача, пред нея стои установяването на общите правила на действащите сили, които по-нататък да могат да се използват в обяснението на конкретните действащи причини. Посредством разглеждането на природните явления е възможно достигането до теоретичните основания на същите тези явления. Установяването на природните закони гарантира възможността за прогнозиране, предсказване на бъдещите явления.[2] Законите на природата са математически изразими[3], което свидетелства за необходимия им характер, от гледна точка на който каузалният принцип може да се мисли като форма на не-свобода в природата (природните явления винаги се случват по точно определен начин).

Метафизическата програма на Лайбниц, като че ли позволява свободата да бъде търсена в така нареченото „царство на целите“. Душата кореспондира с царството на благодатта, а телесният свят – с царството на природата (каузалността). Живият организъм се управлява от една централна монада – душата, като ентелехия на тялото. Тя е целева причина на тялото. Телесното, от своя страна, се подчинява на действащата причина. В каузален аспект, Лайбниц твърди, че Бог управлява телата „според законите на големината, или математическите закони“, правейки това в полза на душите. В хармонично организираната Вселена съществува привидна обусловеност. Всеки дух е като един отделен свят. Чрез предустановената от Бога хармония, монадичните перцепции съвпадат, така че се гарантира съвършеното съгласите на толкова много независими по отношение влиянието на всички други създания (субстанции).


[1] Тук визирам позицията на Нютон от късното произведение „Обща схолия“ (от „Математически принципи на природната философия“,1713/26), в което той се отказва от механистичното обяснение на гравитацията.

[2] В критиката си към Декарт и неговото разбиране за движението, Нютон открива, не само, че е невъзможно да се определи скоростта, ускорението и посоката на движение на дадено тяло, неговото място и не би трябвало да съществува мярката, чрез която да се дефинира изминатото разстояние, но излиза, че в подобен свят, не могат да се правят прогнози.

[3] Освен математически изводими, законите на природата са и експериментално доказуеми. Така с помощта на експеримента с ведрото, Нютон показва, че могат да се наблюдават и относителни, и абсолютни движения. Относителните, са сетивно възприемаеми, ergo експериментално проверими.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: