Разлики между механически и динамически теории

бележки

Вероятно най-съществената промяна, случила се в сферата на научното знание през XVII век е изместването на механистичния модел за схващане на физическата реалност. На негово място се утвърждава динамичния. Двигател на тази промяна е специфичното разбиране за движението – то вече не може да се обясни със средствата, предоставени от картезианската физика. Това означава, че в рамките на механистичния тип теории, каквато например изработва Декарт, не би могло да се даде адекватно обяснение на динамиката на движенията и на наличните закони в природата.

Фундаментално за природната философия става понятието за „сила“, чрез което се проправя пътя за новата наука „динамика“, дефинирана от Лайбниц като „науката, занимаваща се с установяването на правила предимно на телесните сили“. Макар и породено от сферата на алхимията, при Нютон понятието за сила намира своето място във физиката. Чрез експеримента с ведрото Нютон демонстрира невъзможността за определяне на „истинското“ кръгово движение чрез пренасяне спрямо съседство.[1] Истинското движение може да се определи чрез силите. Те, приложени върху телата, са причините за истинските движения. В „Общата схолия“ Нютон достига до заключението, че гравитацията не може да бъде обяснена механистично, защото притеглянето не зависи от количеството повърхност на частиците, върху които действа (какъвто е обикновено случаят с механичните причини), а зависи от количеството твърда материя“ (маса). Нютон търси обяснение на гравитацията в ефектите и свойствата на електричеството. В последния параграф той достига до идеята за фин дух, чиято природа би следвало да е електрическа и еластична, който прониква през грубите тела и е скрит в тях.

Неприсъщо за механистичния начин на тълкуване на действителността е говоренето за „жива сила“ (самите актуални движения), която при Лайбниц е обект на разглеждане от страна на механиката като динамика. При нея се наблюдава телеологичен момент, също нетипичен за механическите теории. Лайбниц въвежда и други моменти несъвместими със схващането на движението като функция от механизма на сблъсъка, като съществуването на ентелехиите, необозримото разнообразие в света  и особения начин на схващане на природата на организма.

В края на XVII век се установява парадигмалното схващане, че в основата на обяснението на природата не стои движението на частиците, а силата между тях.


[1] Специфично за движението е, че части, запазващи дадени положения спрямо цялото, участват в движението на това цяло.
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: