Понятието за движение в Аристотеловата натурфилософия

Понятието за движение в Аристотеловата натурфилософия

 17 февруари, 2012

Голяма част от натурфилософските идеи на Аристотел се съдържат в произведенията му „Физика”, „За небето” и „За възникването и загиването”. Настоящият текст си поставя за задача да хвърли светлина върху понятието за движение (или изменение), така както то е представено в Аристотеловата „Физика”, защото именно то – понятието за движение – представлява ключ към тълкуването на природната философия на Аристотел.
 

В началото, ще бъде хвърлен поглед върху съдържанието на произведенията „За небето” и „Физика” на Аристотел, защото те имат непосредствено отношение към настоящата тема. После вниманието ще бъде насочено към някои от темите, които се срещат в различните подразделения на Аристотеловата „Физика” и имат отношение към понятието за движение. Обръща се и по-специално внимание на идеята за времето, което се мисли от Аристотел като „мяра на движението”.

„За небето“

Съчинението „За небето” се причислява към ранните произведения на Аристотел. Първите две книги на този трактат се занимават с движението на небесните тела, а останалите две – с движението на земните тела. Небесните тела са изградени от петия елемент – етер. На него също е присъщо изменение, ала движението, което той извършва се различава от движението на елементите, действащи в подлунния свят. Единственото изменение, което се регистрира при етера е движението в кръг.1

Аристотеловата космологична схема в „За небето“

Космосът е изграден от поредица от концентрични кухи сфери. Най-външната е крайната сфера на „първото небе”. Земята се намира в средата на тези концентрични сфери. Движението на кълбовидните звезди, които се наблюдава не идва от самите тях, понеже те са закрепени на небесните сфери, които от своя страна биват привеждани в движение от безконечното еднообразно движение на крайната сфера.

Подлунният свят 

Във втората и четвъртата книга на „За небето” се изследват четирите елемента на подлунната област (земя, вода, огън и въздух). Естественото движение на четирите елемента се разглежда още и в „За възникването и загиването”. Всеки един елемент е направен от съчетанието на първата материя с две от противоположните сетивни качества – топло, студено, сухо и влажно. Възникването и загиването се случват благодарение на смяната на тези противоположности. Резултат от смесването на четирите елемента са веществата, от които се изграждат органите на живите същества.2

Аристотеловата „Физика”

Главите от първа до шеста (включително) на трактата „Физика”, най-вероятно са възникнали в периода между 355г. и 347г. пр. Хр. За останалата седма книга се знае, че е писана през така наречения „втори атински период”. В осмата книга на „Физика” се разглежда и доказва съществуването на неподвижния двигател.3

Изменение (движение)

В първата книга на „Физика” се обговарят четирите причини за изменението – материалната, формалната, действащата и целевата. В нея се и обяснява, че при природните образувания началото на изменението или принципът на движението се намира в самите тях. (Природните неща съдържат в себе си началото на движението и покоя.)

Във втората книга, Аристотел разгръща твърдението, че изменението представлява осъществяване на някаква възможност. В този смисъл, изменението е преминаване от възможност в действителност.

Различават се следните видове изменения: наблюдава се изменение на качеството, растеж и намаляване, възникване и загиване и промяна на мястото. В третата книга се показва, как изменението е нещо непрекъснато (континуално). В шестата книга се обяснява, че понятието континуум не може да се мисли отделно от идеята за безкрайност. В третата книга става ясно, че мястото, празното пространство и времето правят възможно понятието континуум. 4

Изменението е основна тема на първите шест книги от Аристотеловата Физика. И в това си произведение Аристотел се придържа към тезата, че изменението е преминаване от възможност в действителност. То може да се мисли и по следния начин – движението е в това, че даден субстрат губи някакво определение  и приема това, което му е противоположно. Така, в по-общ смисъл движението представлява актуализиране на някаква възможност.

Природата като принцип на движението (в себе си)

Изходна предпоставка за Аристотеловата природна философия е допускането, че в наблюдаемия свят съществуват промени. Природата е някакъв вътрешен движещ импулс. Тя е принцип на движението. Движението, от своя страна, е нещо непрекъснато, а непрекъснатостта може да се дефинира, чрез възможността за делимост до безкрайност. Така мястото, времето и празното пространство са необходимо свързани с движението.5

„Природа” и „същност”

Аристотел показва, че в този контекст „природа” и „същност” могат да се използват синонимно. В такъв случай, „природа” изразява принципа на движението на нещото, което ще рече, че се има предвид неговата естествена активност, а характерната му активност, се състои в естествената му способност да оказва или да търпи въздействие.

Учението за четирите причини

Учението за четирите основни причини задаващи битието на всяко нещо стои в основата на Аристотеловата физика. То, в известен смисъл, я и прави възможна. Аристотел е убеден, че   акта на битието идва от действащата причина. Формалната причина пък е носителят на този акт. Материалната причина представлява възможността, привеждана в действителност от акта на битието, а пък целевата причина предизвиква движението на самото битие към неговото съвършено състояние или онова, което може да се нарече „благо” за това конкретно нещо.

По друг начин казано – формалната и материалната причина правят от вещта това, което тя е. Те са причините за конкретното ѝ съществуване. Движещата причина изразява същностно присъщото на всяка вещ, а именно – да се движи. Целевата причина е израз на обстоятелството, че всяка вещ функционира по някакъв начин, или съществува заради нещо друго, или е създадена с някаква цел.

Физиката борави с формално материалното единство на вещите

(Физиката не се занимава изцяло с формата или изцяло с материята на дадено нещо, а разглежда отделните вещи от гледна точка на това, че те представляват намираща се в материята форма или определена от формата материя. Формата носи видовата определеност на даденото нещо, докато материята е онова, което подлежи на по-нататъшно оформяне. Материята и формата са различими мисловно, но в съществуващите неща те са неотделими.6)

Въвеждането на целевата причина от Аристотел 

За обяснението на природните промени е нужно да се вземат под внимание и четирите причини. Може обаче да се каже, че големия принос на Аристотел в сферата на природната философия, се дължи на въведената от него целева причина. В противовес, например, на теорията разработена от Емпедокъл, според която съществуващите животински видове са продукт на нещо като естествен подбор, позволяващ на най-адаптивните същества да оцелеят, Аристотел си поставя за задача да обоснове съществуването на телеология в „природата”.7

Един от аргументите, чрез които Аристотел се противопоставя на Емпедокъл по този пункт е, че ако наличните (животински) видове са в някаква степен устойчиви, то тезата, че те оцеляват на принципа на „по-силния” би трябвало да не е достатъчно силна, защото постоянно биха се образували нови и нови мутирали същества, а в природата не се наблюдава подобно нещо. Аристотел обяснява появата, например, на чудовищни птици с някакъв дефект в „материята” която се открива в тях. Като представители на някакъв вид те носят в себе си стремежа да осъществят напълно предзададеното им като мяра, ала материята, от която са изградени не им позволява да направят това.

С въвеждането на целевата, Аристотел се предпазва от конструирането на една механистична представа за осъществяването на природната каузалност.8

Непрекъснатост на движението

Аристотел се придържа към концепцията за реалността и непрекъснатостта на движението. Движението не е внезапно заменяне на едно състояние с друго, а представлява по-скоро преход между две състояния. В тази връзка, съществено е да се отбележи, че в обрисуваната от Аристотел картина на действителността не се допуска място за празно пространство. (Предпоставената непрекъснатост на движението не позволява да се допусне наличието на празно пространство, вакуум или лишеност в смисъла на празнота.) 9

Елементите въвлечени в дадена промяна са следните: налице са това, което произвежда движението; това, което бива задвижвано; времето, в което се извършва движението; това, от което и към което се извършва движението.

Видове движения

Промяната винаги се случва в промеждутъка между някакви противоположни положения. С оглед на това, във връзка с различните категории, се извеждат и видовете движения. Няма движение на субстанцията, доколкото субстанцията, не разполага с нещо, което да ѝ е противоположно. Не се извежда вид движение от отношението. Няма и движение на действащото и претърпяващото. Движение, в някакъв смисъл, няма дори и в случая с категорията време, защото времето присъства като елемент на всяка една промяна, от където следва, че то не е характерно за какъвто и да е определен вид движение.

Следователно, има само три вида движение – по количество, по качество и по място, като във всеки един от случаите се открива противоположно. С оглед на количеството, е различимо нарастване и намаляване. Във връзка с качеството, се говори за преобразуване на едно нещо в нещо друго. Движението по място, се дефинира като преместване в пространството. От всичките движения, фундаментално е движението по място.

Равномерното кръгово движение като мяра

Първично е пространственото преместване, а първичното в него е движението в кръг. Аристотел приема, че първичното е мяра на всичко родствено и от това допускане следва, че равномерното кръгово движение е мяра (в най-голяма степен), защото неговото число е най-лесно установимо. Единствено пространственото преместване е равномерно (за разлика от качественото изменение, нарастването или възникването).

Времето

Смята се, че времето е движение на небесната сфера, защото чрез въпросното движение се измерват останалите и също така – чрез него се измерва и времето. Самото време изглежда да е някакъв кръг, защото се явява мяра на подобен тип пространствено преместване и самото то се измерва чрез него. Ако се каже, че нещата се движат в кръг, това ще рече, че се допуска съществуването на някакъв кръг на времето.10 Аристотел, обаче, не свежда движенията до един тип, заради онтологическата разлика между движенията произтичаща от категориите, чиито деривати са тези видове движения.

Едно предположение, което Аристотел прави първоначално е, че времето е едно и също с движението или промяната. Но това не може да е вярно, защото времето е едно, а съществуват много движения. Освен това, времето не може да бъде по-бавно или по-бързо. Ала все пак – времето предполага някаква промяна. (Когато не се извършва някаква промяна у нас или по-скоро не си даваме сметка за нея, тогава нямаме усещането, че времето е преминало. Когато, обаче, забележим някаква промяна, ние си мислим, че е протекло време.) Какво е отношението между времето и движението?

Пространствената величина е непрекъсната (и тя е първостепенната непрекъснатост). Движението има продължителност, защото е движение през непрекъснатото пространство. По същия начин предишно и по-сетнешно  се отнасят преди всичко за пространството, после за движението и на трето място – за времето. Може да се каже, че текло време когато е възможно да се регистрира някаква разлика „преди” и „след” определено движение. Или – по друг начин казано – може да се твърди, че време е протекло, когато е било възможно да се  посочат две различни „сега” и интервал помежду им, защото времето е заключено между тези две „сега”.

Времето, според Аристотел, е числото на движението с оглед на предишното и следващото,  понеже могат да бъдат различени повечето и по-малкото чрез числото, а повечето и по-малкото на движението чрез времето.

Важно е да се отбележи, че времето е число в смисъла на това, което се измерваТака времето е числовият аспект на движението. Времето е „число на движението с оглед на предидущото и следващото“. Времето е някаква числова характеристика на движението. То е това, което се изчислява. Времето се измерва чрез движението, а движението се измерва чрез времето.

Субстанциалното изменение

И все пак, добре е да се отбележи, че и при субстанцията може да се говори за изменение, ала в един по-различен смисъл. Изменението, което се наблюдава във връзка с категорията субстанция е възникването и загиването. Това изменение обаче съществено се различава от изменението по количество, изменението по качество и по място, доколкото имплицира приемането на някаква нова субстанциална форма и респективно – загубата на такава. Както беше отбелязано по-горе, субстанцията няма свое противоположно.

В света се наблюдава възникване и загиване и в едно генерално говорене, може към трите вида изменения да се прибави и изменението по субстанция. За улеснение, когато се говори за възникването и загиването на субстанцията, да се употребява израза „изменение”, а в случаите, когато става дума за регистрирането на промяна в количеството, качеството и мястото – да се употребява „движение”.

Аристотеловата картина на света

Аристотел си представя света като едно изключително добре организирано цяло. Всяко нещо в този свят се стреми към своето естествено място, което ще рече, че всяко нещо притежава в себе си стремеж да се осъществи до толкова, доколкото мярата на неговата природа му позволява.


1 Рикен, Ф., Философия на Античността, ЛиК, София, 2001, 126.

2 Пак там, 126.

3 Пак там, 126.

4 Пак там, 126.

5 Ross, D., Aristotle, Routledge, London and New York, 1995, 83.

6 Пак там, 69.

7 Пак там, 80.

8 Ross, D., Aristotle, Routledge, London and New York, 1995, 81-82

9 Пак там, 83-84.

10 Аристотел, Физика (IV 10 – 13, 217в29 – 224а2), в: Попов, З.,/Бояджиев, Ц., Идеята за времето, Наука и изкуство, София, 1985, 32-42.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: