Николай от Куза: познавателна стратегия (бележки)

Основните позиции на своето учение за познанието, Николай от Куза разгръща в диалога си idiota de sapientia. Още в самото начало на произведението си, той онагледява по-нататък разгърнатата от него концепция с един пример, касаещ намиращите се на пазара хора, които броят, претеглят и измерват разни неща (или по друг начин казано – извършват определени разсъдъчни процедури). Малко по-нататък в текста, Николай от Куза се пита чрез какво, в какво и с какво се случва измерването и отговаря по следния начин: „чрез различаване“. Различаването обаче изисква критерий, който от своя страна се разкрива чрез „едното“.

„Изчислява се чрез едното“

Едното е началото, то е принцип на всяко число. Единицата е един път едното, двойката е два пъти едното и т.н. в този отговор прозира питането „Чрез какво се достига до единността? Отговорът на първо време е негативен – сигурно е, че единността не се достига от числото, защото то е по-късно от едното.

Кузанеца предпоставя, че простото по природа е винаги по-ранно, а съставното е по-късно. Ето защо, съставното не може да измерва простото. Напротив, простото може да измерва съставното. Така става ясно, че онова, чрез, от и в което се изчислява всичко числово, не може да бъде постигнато чрез числата.

Висшата мъдрост е в непостижимото постигане на непостижимото. Принципът на всички неща е онова, чрез което, от което и в което се принципиира всичко принципируемо от един принцип. Началото не може да бъде достигнато посредством никое от неща, произтекли от него. Този принцип е онова, чрез което, от което, и в което бива познавано всичко интелигибилно, оставяйки, въпреки това, сам по себе си непостижим за разума.

Чрез подобни размишления се проправя пътя към ученото незнание. Този път води от сетивата, през разсъдъка до разума. Фундаментално за разбирането на философската програма на Кузанеца е разликата между разсъдък и разум (който способен на интелектуално съзерцание).

Разсъдък и разум

Компетенциите на разсъдъка се свеждат до изчислимото и измеримото. Той обхваща многото, другото и противоположното. Методът му е този на разграничаването и ограничаването. Чрез разсъдъка се конструират понятия на „инобитийния фон“ на мисленето. Те се отчленяват едно от друго. Разсъдъчният метод се състои в дефиниращото схващане в понятия. На нивото на разсъдъка са полагат граници. Разсъдъчното е дискурсивно, което ще рече, че то е мисловния режим на преминаване от едно към друго. Неговите неотменни и незаменими предпоставки са принципът на противоречието и надграждащата се върху му формална (Аристотелова) логика. От перспективата на разсъдъка мисълта за съвпадението на противоположностите е немислима, защото тя би компрометирала самия принцип, конституиращ го – закона за непротиворечието, би отменила предпоставките на собствената му активност. Схващащото в понятия разсъдъчно знание, което стои в отнесеност към многообразието на действителността е способно само на едно предположително знание. Това заключение обаче не може да бъде направено от самия разсъдък, защото той подлежи на такива ограничения, които не му позволяват да се себенадскочи. Въпросът за критерия, който задава мярата на изчисляването, за валидността на същинските принципи, отвежда към една по-висша способност – към съзерцателният интелект. От перспективата на разума, онова, което разсъдъкът схваща не може да се определи като позитивно знание, а то се схваща като знание за това, че абсолютното се намира отвъд неговите компетенции.

Знанието за собственото незнание

 Единствено не знаейки, човекът би могъл да проумее нещо за абсолютното. Човекът се стреми да узнае собственото си незнание. Мъдростта и учеността нарастват със знанието за собственото незнание (на разсъдъка). Така се обръща внимание на факта, че рационалната наука се основава върху условия, които самата тя, бидейки обусловена, не може по никакъв начин да превърне в предмет на своята рефлексия. Рационалното знание (наука), според Николай от Куза, притежава относителен характер и именно благодарение на него, има значимост за позаването на абсолютното.

Принципът на разума

Принципите на разсъдъчното мислене имат регионална валидност (те обаче не могат да бъдат елиминирани) и не могат да служат като познавателни средства на съзерцаващия разум, защото неговото познание следва да е по природата си от отвъд понятиен тип.

Познавателният принцип на разума е съвпадението на противоположностите. Разумът е насочен към една действителност, която не може да бъде дефинируем обект, защото е неограничаван принцип и е последното, от нищо необусловено условие. Така става ясно, че съвпадението на противоположностите стои е основата на специфичната „логиката“ на съзерцаващия разум.

Съвпадението на противоположностите

В кореспонденция с тази идея е онтологическата перспектива на въпроса, от която се разбира, че Бог е единния принцип, който извежда из себе си и фундира света, множествеността, другостта и противоположността. Тезата за съвпадението предполага, че всичко, разгърнато в света като индивидуално и противоречиво, трябва да бъде разбирано като сгърнато, като съвпадащо с едно при неговото пребиваване в абсолютната единност. Единност се нарича онова, което единява всичко, то е и най-голямото, защото е сгръщането на всичко. Според Николай от Куза, Бог е сгръщането и разгръщането на нещата, той е съвпадението на максимума и минимума.

(За да се хвърли светлина върху системността на връзката между познавателната и битийната сфера трябва да се обърне внимание на понятието, чрез което Николай от Куза именува съвпадащото за битието и познанието начало – „не-другото“.)

Приближението към истината

Познанието на човека за външния свят е само едно предположение. Истината е недостижима с точност. Така всяко позитивно човешко изказване, е винаги предположение, което е причастно към истината сама по себе си само като другост.

В основата на това схващане стои следната концепция: Както реалния свят произхожда от безкрайния разум, така и предположенията произхождат от човешкия ум.  Налице е също така една двойна паралелност: от една страна – Бога като първообраз и човешкия ум като образ, а от друга – между сътворените от Бога неща и произведените от човека, като техен образ, мисловни предмети. Човешкият ум е формата на предполагания свят, а божественият –  на реалния. Единността на човешкия ум е битийния принцип на мисловните предположения, подобно на Бога, който е Единното, в което се сгръща всичко.

На едно място Николай от Куза казва, че чрез силата си за понятийно схващане, умът превръща нещата в понятийно битие. Човешкото познание се занимава единствено с образа, с другостта, която винаги допуска повече или по-малко и затова то може да бъде само предположение за подобното на истината. „Защото всичко, което се знае може да се знае по-добре и по-съвършено, затова нищо не се знае така, както следва да бъде познавано.“

 ***

Използвана литература:

Николай от Куза, За ученото незнание, Наука и изкуство, София, 1993.

Р. Хайнцман, Философия на Средновековието, ЛИК, София, 2002

Е. Жилсон/ Ф. Бьонер, Християнската философия, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1994.

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: