Как се отнасят законите на природата към математиката (Нютон и Лайбниц)

бележки 

Благодарение на Нютоновата физика, Вселената може да бъде мислена като безпределно, хомогенно геометрично пространство, в което важат едни и същи природни закони. Предпоставя се, че природните закони са математически изразими – чрез формули. От подобна перспектива към реалността, качествените различия между нещата се преобразуват в определени количествени разлики. Природните сили, могат да бъдат измервани. Така например, Нютоновата механика (от „Математически принципи на природната философия“, 1687) може да се тълкува като всеобхватно количествено обяснение на каузалността в природата.

В света на Нютоновата физика относителните количества са сетивни мерки на абсолютните. Така траенето се разграничава от своите мерки, възприемаеми чрез сетивата и се извежда от тях посредством астрономическо уравнение. Относителното време е мярка на траенето посредством движение. Относителността се свързва със сетивността и за да се достигне до фундаменталните категории на действителността като абсолютно траене и покой, необходимо е абстрахиране от сетивата. Абсолютното има своя мярка, проявяваща се в света чрез общоприетите (относителни) понятия за време и пространство.

В метафизическата си програма, пронизана от идеята за непрекъснатостта, Лайбниц говори за наличието на „жива сила“, която може да бъде измерена. Тя е изводима сила, имаща метафизичен, неизчислим фундамент[1] (Бог управлява нещата според математическите закони). Математическият закон за живата сила по-късно се преобразува в закон за запазване на кинетичната енергия.  Говоренето за „живата сила“, Лайбниц помества на фона на различието между реално (метафизически точки), феноменално (физически точки) и идеално (математически точки)[2]. На онтологическо равнище се говори за  единства лишени от части, които са източници на действията и функционират като първите абсолютни принципи на състава на нещата. Гледните точки, от които тези единства изразяват Вселената са математическите точки – строги, макар и само модалности.


[1] „Освен чисто математическото трябва да бъде допуснато и нещо метафизическо, което може да се възприема само с ума, и че към материалната маса трябва да бъде добавен един по-висш принцип“

[2] Времето и пространството са абстрактни математически (идеални) обекти. Оттук се извежда и относителността на движението. Пространството е порядък от съсъществувания, а времето е порядък от последователности. Лайбниц обозначава общия принцип на относителността с израза „еквивалентност на хипотезите“ и го онагледява, чрез теорема.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: