Влияние на Нютоновата физика върху схващанията за организъм и живот (Кант)

бележки

В началото на XVIII век, установяването на Нютоновата космологична схема измества картезианския модел. Природната философия, основана на неговата механика, е обвързана с едно специфично схващане за научното знание, в което се включва изискването, ясно видимо при Кант, че без принципа на механизма на природата, не е възможна естествената наука.

В три свои рани произведения, Кант опитва да разшири приложението на  Нютоновите принципи на механиката. От систематична гледна точка, Нютон прави два забележими пропуска – първо, не прави хипотеза за систематичната подредба на небесните тела извън слънчевата система; второ, не спекулира върху въпроса за еволюцията на Вселената. От своя страна, Кант постулира Нютоновите закони на механиката, като универсално валидни и въз основа на тях предоставя своето виждане за произхода на космоса.

Налице са две водещи космологически хипотези – на Лаплас, според когото Вселената възниква от мъглявина; и на Кант, който за разлика от него, опирайки се на Нютоновия закон за гравитацията, твърди че тя има своя произход от първичния хаос. Безкрайното пространство някак е запълнено от материята, чиито частици са безкрайно по-раздалечени, отколкото са според него в настоящия момент. Частиците се различават по плътността и силата си на притегляне. В последствие, под действието на гравитационната сила и силата на отблъскване, разпръснатите елементи, притежаващи по-висока степен на плътност, организират около себе си, заради по-голямата си маса, заобикалящите ги по-малки. От равновесието на двата принципа на космическата механика зависят наличието на кръгообразно движение, формата и големината на планетите, както и на всяко едно материално нещо.

Разпространена представа по времето на Кант касае постепенното възникване на неорганичното, въз основа на механистични принципи. Кант не би трябвало обаче да допусне механистично обяснение на произхода на живите същества, аналогично на представата му за космическата еволюция. В Критика на способността за съждение Кант твърди, че в организираният продукт на природата, всичко е цел и средство. Постулирането на целесъобразност отива отвъд механистичните обяснения на природното. Ала науката се занимава с каузални зависимости, следователно, компетенциите на природната наука се простират до там, докъдето може да бъде открита каузалност. Природните неща, както са в себе си, остават скрити.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d блогъра харесват това: