Понятието за биващо в метафизиката на Уилям от Окам

01/08/2014 § Вашият коментар

Понятието за биващо в метафизиката на Уилям от Окам

 

Разглеждането на понятието за биващо при Уилям от Окам, разбира се, предполага вникване в метафизическата програма на този мислител. Но има ли наука за биващото като биващо при Окам? Дали семанитичния подход, приложен към традиционните метафизически въпроси не дискредитира самата метафизика?

към статията >>>

ни, щото

17/01/2014 § Вашият коментар

От дълбините на безпомощния вик, протягам се в нищото, посягам да го сграбча, и вече е мое – нищото. Крясък в полето отлита на юг, няма ги птиците, никога не са били. Клони се стичат в реката, няма я музиката, която се стеле по рамото ти. Отива си и този ден, без мен, защото мен и днес ме нямаше. Не е достатъчно да обитаваш, хубаво е и понякога да оживотворяваш с погледа си (той да не е изпепеляващ доброто, колкото и неуловимо да е станало то). Тъмнината в мен, ще да е повече от светлината. Жалко, а може иначе да е. Тялото е храм, но май че аз съм гробница на бесове (тялото може и това да е). Усещам го как умира, когато съм зла. Боли, но мой извратен механизъм приспива волята и ме оставя да затъвам още и още. Не вярвам, че някои хора са добри, а други зли, но аз съм от вторите.

търся те

11/09/2013 § Вашият коментар

търся те между редовете. търся себе си при теб. между редовете е бяло. между редовете проблясва нищото. кой е написал този текст? преди си мислех, че го разбирам. сега виждам думи, подредени в изречения и толкоз. мислех, че животът е разказ, който ние пишем. колко банално – да пишеш историята на своя живот. нима някой ще я прочете? нима някой се интересува от това, което ти ще наречеш „история на твоя живот“? ако имах история на живота си, смислен разказ, наратив…бих го разказала на теб. бих ти го поверила, защото той би бил най-ценното, което притежавам, ако въобще нещо човек може да притежава. относно притежанието – то е илюзорно. общоизвестно казване, но защо да не го припомня. човек (о, как звучи – „човек“!) не притежава нищо друго освен възможности, докато е жив, но и тях и има във възможност, така че е пресилено да се каже, че ги има. а когато ги осъществи, те вече не му принадлежат. отплеснах се. тръгнах от това, че те търся, покрай това, че търся себе си. по пътя се натъкнах на безспирния поток на изтичащото време. чудя се, какво означава нещо да има „същност“? какво е онова, което хората наричат същност на дадено нещо? ако аз те търся, то не би ли следвало да търся същността ти, защото ти трябва да си тази същност. какво намирам? не намирам никакви същности. много често се сблъсквам със собствените си отражения. има ли път към теб? да, ние говорим, разбираме се някак. но копнежът по теб, не е ли желанието да бъда теб, да се слеем във вечността, да няма теб и да няма мен? да сме едно. Единното на Плотин. какво ще да е то? нещо отвъд същността, отвъд определеността. докато има „мен“ и „теб“ я има определеността и ние сме си „други“. копнежът иска да превъзмогне това разделение. копнежът е единящ. търся те между редовете, защото там няма слово. там е възможността за него. търся себе си там, понеже думите представят  донякъде осъзнатата представа за мене си. а аз съм отвъд думите, където няма аз. там и ти и аз сме едно.

KATATONIA – Evidence

11/09/2013 § Вашият коментар

мислите

11/09/2013 § Вашият коментар

музиката да ме носи над мен, над моите ограничени представи – ето го блаженството. обичам да бъда събудена от някой случаен тон. тоновете отключват демони. а демоните творят, те изкривяват света, но го правят красив. обичам да се оставям на бълнуването, на вълнуването на мислите, които ме захвърлят далеч от мен и понякога ме връщат като друга, винаги друга. мислите са колебанията на един разстроен ум.

Той позира и пред André Kertész

25/06/2013 § Вашият коментар

Той позира и пред André Kertész

Трансцендиране: Камю и Ясперс

25/02/2013 § Вашият коментар

Трансцендиране: Камю и Ясперс

Вниманието ще бъде насочено последователно към Албер Камю и Карл Ясперс и тяхното схващане за трансценденцията. Ще бъде прокарана разграничителна линия между тях на базата на „критерий”, който може да се открие в творчеството на Албер Камю. Става въпрос за т. нар. „скок”, който според него е непозволен и който по-долу ще бъде изяснен или поне ще бъде направен опит за това. В тази работа съзнателно не е отдадено предпочитание на единия или на другия тип схващане, според това разграничение, защото тя не цели това. Интерес представлява разбирането на двамата автори за човека,  постигащ себе си в трансцендирането си.

към статията >>>

.

23/02/2013 § Вашият коментар

разминаваме се, винаги. имахме бъдеще! липсва ни настояще. къде са миговете? ти ли ги взе? защо отнесе със себе си спомена? къде си ти? не те усещам. не те вдъхвам. разпиляхме се. разредени сме вече, когато се срещаме. мъгляв е погледът ти, няма те в него. но ти не се криеш. ти не си тук. защо те търся там, където никога не си бил? да. този сън беше по-истински от кошмар. ние действително бяхме. и никога не се връщаме. ще си въобразим, че си спомняме. отминалото не се съживява. паметта не е всесилна. тя поражда образи и призраци. тя се храни с измислици. аз те измислих.

Николай от Куза (бележки)

17/02/2013 § Вашият коментар

Николай от Куза

Николай от Куза

защо?

14/02/2013 § Вашият коментар

защото времето те краде. вземай от живота, колкото можеш… давайки.

*****

Понятието за философия в книгата „Що е философия?” на Жил Дельоз и Феликс Гатари

15/02/2012 § Вашият коментар

Понятието за философия в книгата „Що е философия?” на Жил Дельоз и Феликс Гатари

 „Борбата с хаоса е само инструмент на по-дълбоката борба срещу мнението, тъй като нещастието на хората идва тъкмо от него.”

Настоящият текст се спира на един от централните проблеми, разгърнати в книгата „Що е философия?” на Жил Дельоз и Феликс Гатари, а именно – към това какви са възможностите и задачите на философията. Поставя се акцент върху идеята за различието и неговите импликации във философията. Освен това, в тази работа се показва, че книгата „Що е философия?” е едно типично за постмодерния [1] стил на мислене произведение, в което се откриват характерните за това интелектуално течение моменти. Затова се прави опит за „четене” на тази книга на Дельоз и Гатари със съзнанието за контекста, в рамките, на който тя се появява.

към статията >>>

***

Видимо и невидимо

07/01/2011 § Вашият коментар

Andre Kartesz

Andre Kartesz

 –    С какво ви впечатли тази снимка?

към статията >>>

***

thomasaquinasbodyandsoul

Тома от Аквино: психосоматичното единство на човека

средновековната философия

сайт на Института за средновековна философия и култура - София

Tweet Philosophy ~ Една минута философия

Една идея, която те е замислила. Няколко изречения, които са се превъртали. Като учудване по пътя. Touch. Scroll. Next... ~ от Георги Петков

Lux ex Tenebris - Light from The Darkness

Every morn and every night Some are born to sweet delight. Some are born to sweet delight, Some are born to endless night.

Тетрадки

личен блог на Георги Петков

Immanent Terrain

Art After Deleuze 2011-2012

%d bloggers like this: